Quantcast
Channel: The Happy Beehive
Viewing all 92 articles
Browse latest View live

--- Article Removed ---

$
0
0
***
***
*** RSSing Note: Article removed by member request. ***
***

Виена - всички пътеписи

$
0
0

Поредицата пътеписи за Виена в няколко булета:

  • Ако не знаете откъде да подхванете подготовката си за престой във Виена, написала съм обстойни разяснения ето тук: цък
  • Ако разполагате с време единствено за основните забележителности в центъра на града и бърза обиколка на Пратера, разгледайте тук: цък
  • Ако се интересувате какви дворци може да разгледате в австрийската столица, това ще ви е полезно: цък
  • Ако обичате животните и основната причина да посетите Виена е заради тях, имам нещо и за вас: цък
  • Ако разполагате с излишен ден, в който просто искате да се помотаете, но и да видите интересни неща, може да харесате нещо оттук: цък
  • Ако се интересувате какво може да похапнете, докато гостувате във Виена, ето няколко идеи: цък

Коледна декорация със салфетки

$
0
0
Когато бях малка, елхата се появяваше в дома ни точно преди празниците, защото беше истинска и след седмица-две започваха да ѝ окапват игличките. Тогава получавахме адвент календарите си като допълнение към коледните подаръци и доста късно разбрах защо шоколадчетата вътре са 25. В общи линии истинското коледно настроение започваше на 23-и декември и свършваше с игралните филми по телевизията на първи сутринта, когато беше позволено да се излежаваме по пижами цял ден и да хапваме шоколади до насита. 

Днес децата получават подаръци под елха още през ноември, магазините въртят коледни песни два месеца преди Коледа и изведнъж всичко наоколо става червено, златисто и брокатено. Ето, че декември едва си проправя път, а аз вече се изморих от коледен news feed, който започна да се излива щедро още от началото на ноември (може би 1-2 процента от него през този месец бяха за публикации с есенна тематика, всичко останало беше борови клонки, лъскави топки и джинджифилови къщички).

Декември обаче вече е тук, така че и аз мога без притеснение да се присъединя към коледната еуфория и да се отдам на идеите, които ще направят празниците по-шарени, по-забавни и по-лични. Ако имате креативни пориви и желание да сътворите нещо за близките си, в блога този месец ще ви представя няколко предложения, които може да претворите вкъщи още сега.

Днес съм си избрала да изработим нещо със салфетки.Тези средства за попиване вече почти не си спомнят своето предназначение, а са се превърнали в декорация и то не стриктно положена до чинията, под вилицата и ножа. Ако сте намерили красиви салфетки и искате да подчертаете техните детайли, вместо да ги скривате под приборите, ето малка част от това, в което може да ги претворите.


Използвайте ги за опаковки!

Освен да разгърнете салфетката, да положите малко подаръче в центъра ѝ и да завържете краищата като кесийка, може да нарежете отделни елементи и да украсите едноцветни торбички и кутии. За да ви демонстрирам какво имам предвид, избрах един хартиен плик за сладки (чисто бял) и една картонена кутия (чисто бяла). За да украся и двете, използвах само една салфетка, и то с размер 12.5 х 12.5 см.



Малко останали панделки от стари опаковки могат да ви свършат чудесна работа като допълнение. Освен салфетката, единственото друго нещо, от което имате нужда, е двойно залепващо тиксо. 

Важно е да работите внимателно, защото за декорацията се използва само най-горният слой на салфетката, който става изключително крехък, когато премахнете долните два. Ако забравите да ги махнете, рискувате декорацията да започне да се разпада, защото салфетката може да се забели. Малко е сложно, докато успеете да отлепите хартията на тиксото и да залепите салфетката, без да я скъсате, иначе е най-лесната ръчно изработена декорация на света!

Претворяване на нещо старо в нещо ново



Помните ли тези подносчета от една стара публикация в блога? Перфектни са за поднасяне на чай или какао, заедно с бисквити, разбира се! Това е един топъл жест на внимание, на който се надявам да се радват повече хора през предстоящите студени месеци. Вижте как да ги направите ето тук: цък

Декупаж

Разбира се, най-често използваната техника със салфетки е декупажът. Ще ви припомня как протече курсът в Adi's Cook&Bookтази година, защото може да се вдъхновите и за празниците да си подарите участие в курса на Ади догодина. Цък



Декупажът изисква малко повече пособия, но за сметка на това може да има много по-голяма трайност. Може да приложите техниката на почти всякаква повърхност, така че недейте да си слагате никакви граници. Започнете утрото с чаша с лика на Дядо Коледа, изработена от вас, или освежете някоя и друга чиния, като я превърнете в красиво коледно допълнение към украсата.

Ще се радвам да ми споделите какво друго ви хрумва, когато говорим за салфетки и декорация, както и ще ми е любопитно какво сте сътворили самите вие! 

Пожелавам ви щастлив декември!

Тиквен пай - нежност в маслена обвивка

$
0
0


Вкъщи идеите за рецепти се раждат от всевъзможни места и когато Viberпусна есенна колекция стикери с включен тиквен пай, моят вечно гладен за нови неща съпруг ми посочи с пръст иконката на екрана и заяви: "Ето такова искам, ама точно такова!". В крайна сметка не беше точно такова, защото кафявата захар, която използвам за сладкиши, промени значително ярко оранжевото от тиквата и го превърна в не толкова зрелищното кафяво, но за сметка на това вкусът е чудесен, направо почти перфектен! А текстурата е чисто вълшебство!


За тази рецепта се разрових в много сайтове и англоезични блогове. Тиквеният пай е абсолютна класика за Деня на благодарносттав Америка и рецепти за него не липсват. Искаше ми се обаче да ударя джакпота, да направя страхотен пай още от първия опит и рецептата да е такава, че да си остане завинаги в кулинарното ми тефтерче. След като изчетох достатъчно информация и щипнах различни идеи (на едно място ми хареса хрумката за черния пипер, от друго се подсетих, че мога да използвам кондензираното мляко, което стои в хладилника "за всеки случай"), ето какво се получи накрая:




Продукти:

За сладкото маслено тесто

  • 225 г бяло брашно
  • 1 щипка сол
  • 110 г масло
  • 80 г кафява пудра захар
  • 1 яйце

За пълнежа

Използвайте мерителни, а не произволни чаши и лъжици, за да се получи сместа, както трябва! Най-изгодно може да ги откриете в Jumbo или в магазини за домашни потреби.

  • 2 ч.ч. тиквено пюре (сварена и пасирана тиква)
  • 3 яйца
  • 1/2 ч.ч. сметана (да НЕ е подсладена)
  • 1/2 ч.ч. кондензирано мляко
  • 1/4 ч.ч. прясно мляко
  • 1 1/4 ч.ч. кафява захар
  • 1/2 с.л. царевично нишесте
  • 1 1/2 ч.л. канела
  • 1 щипка черен пипер
  • 2 щипки сол



Начин на приготвяне:

  1. Пригответе тестото, като втриете маслото в сухата смес от брашно, сол и захар. Накрая чукнете яйцето и замесете, докато се получи хубава тестена топка. Количеството е достатъчно само за основата на формата, така че ако искате да правите допълнителна декорация, направете двойна доза, тоест: две топки тесто. Оставете ги да отпочинат в хладилника, може дори за цяла нощ, но ако бързате, и 20 минути са достатъчни.
  2. Когато решите да печете пая, първо трябва да изпечете коричката самостоятелно. Разточете тестото на набрашнена повърхност или на силиконово килимче - диаметърът трябва да е достатъчно голям, така че да покрие дъното на формата, както и стените ѝ. Преместете във формата с помощта на точилка, като го увиете около нея и го развиете над формата. Преди да го сложите във фурната, надупчете с вилица основата, за да не се образуват мехури с въздух, или използвайте бобчета за печене. Изпечете на 160 градуса, докато се надигне и леко се зачерви - както с маслените сладки. Оставете го да изстине с формата върху решетка.
  3. Сварете предварително обелената и нарязана на кубчета тиква с малко вода и 1 с.л. захар. Когато омекне, махнете от котлона и пасирайте с пасатор или в блендер.
  4. В дълбока купа разбийте захарта с яйцата, след това смело добавете всички останали съставки. Тиквеното пюре трябва да е изстинало, но ако все още е леко топло, наливайте го постепенно, за да се уеднакви температурата на сместа. Изсипете я върху предварително изпечения блат, така че да стига до горе, но да няма опасност да прелее, когато се надигне по време на печене. Когато паят е готов отпочине, ще забележите, че сместа е понамаляла, тъй като част от нея се е изпарила.
  5. Пече се около час, може би с още 5-10 минути отгоре, на 150 градуса в средата на фурната. Наблюдавайте как се държи пълнежът - не бива да е течен, но и не трябва да прегаря. Ако имате съмнение, че още не е съвсем готов, изключете фурната и го оставете в нея още малко.
  6. Моята коричка не прегоря, въпреки продължителното печене, но ако се притеснявате, че нещо такова може да ви се случи, пробвайте да я покриете. В Щатите си имат специални протектори за подобни случаи, защото те какво ли си нямат, но малко фолио по ъглите също ще свърши работа. Ако не е абсолютно наложително обаче, съветвам ви да не притеснявате пая, докато се пече.


Резултатът е гладък, плътен, маслен, прекрасен тиквен пай, който ще се хареса дори на хора, които имат известни предразсъдъци по отношение на този десерт. Докато го хапвахме, се роди следващата кулинарна идея, така че скоро ще ви споделя и нея!

Приятно хапване!

2015

$
0
0


Новата година дойде с усмивки и слънчеви лъчи, което е истински повод за оптимизъм! Пожелавам на всички читатели на The Happy Beehiveда се радват на множество вълшебни мигове през 2015-а и се надявам да сътворите някои от тях благодарение на идеи, които ще откриете в блога. :) 

Девора

Маслени кошнички с крема сирене и пушена сьомга

Януари е месец пълен с поводи за почерпка, затова реших да ви споделя лесна рецепта за празничните маслени кошнички, които присъстваха на нашата новогодишна вечеря. Бързи и забавни за приготвяне, доста вкусни и приятни за окото - вече са ни любимци! Надявам се да станат и на вас. 


Направете предварително масленото тесто, като може да го съхранявате в камера/хладилник и да изпечете кошничките предния ден, за да си спестите време на празника. Аз обичам да приготвям маслено тесто, което съм научила от кулинарните книги на Йоли: 220 г брашно, 120 г студено масло, малко сол и 4-5 с.л. студена вода. Разточете охладеното тесто, изрежете с формичка кръгчета, които да пасват на големината на формичките в тавата, която ще ползвате. Аз използвах такава за мини мъфини, защото исках да направя миниатюрни хапки. Притиснете с пръст тестото по ръбовете и го боднете с вилица, за да не се надига основата. Пече се до зачервяване, аз лично не вдигам градусите по-високо от 160

Пълнежът може да е всевъзможен, но на нас ни се хапваха в следния вид: разбърквате една опаковка натурален крем за мазане (или крема сирене, или друг вид меко сирене) със съвсем малко копър - колкото за аромат. С помощта на пош оформяте връхчета и отгоре нареждате много тънки резенчета пушена сьомга. Съвсем елементарно, със сигурност - доста стандартна комбинация, но пък достатъчно симпатична и печеливша, за да се нрави дори на тези, които не са чак толкова големи фенове на рибата.


Със сигурност повечето от вас ще знаят по-добре от мен с какво вино могат да съчетаят хапките, но преди всичко е важна компанията. Когато празничната маса е богата и на усмивки, значи всичко е перфектно! 



Покана за сватба

$
0
0
Вкъщи вече сме в очакване на първата тазгодишна покана за сватбата на наши приятели и си признавам, че съм като малко дразнещо пале, което непрекъснато подскача около бъдещата булка, тормозейки я със съобщения и скимтене: "Кога вече ще си получим поканата?". Обичам да получавам покани, защото те говорят на свой собствен език и разкриват много за този, който ви ги е връчил. Е, обичам ги най-вече заради щастливите събития, за които разказват, но ако сте в позицията на човека, който трябва да я връчи, този първи сватбен дар може да се окаже и нещо, което леко да ви притесни, че на моменти дори да ви доведе до паника.
Изработка и снимки: The Happy Beehive


Ще започна с един факт, който много гости пренебрегват, и той е, че поканата в повечето случаи трябва да се "чете"не само като текст, но и като дизайн. Обикновено цветовете и детайлите разкриват изцяло каква ще е концепцията на самото събитие и ако искате да се съобразите с нея, вгледайте се внимателно. Дори да не се облечете спрямо цветовата гама, избрана от булката, така че да се впишете идеално в нейната мечтана сватба, то поне може да направите приятен жест, като повторите някой от елементите в поздравителната си картичка към младоженците. Малки подробности, но пък могат да донесат голямо удовлетворение.

Save the Date

Сватбите у нас все по-често заимстват идеи от традициите в западните общества. Save-the-date картичкитеса една от тях. Това е предшественик на поканата, който в повечето случаи може да бъде хумористичен и винаги е креативен. Тези покани се разпращат първи, за да известят на вашите гости, най-често живеещи в чужбина, че на определената дата предстои важното събитие. В Pinterestсъм попадала на какви ли не интересни хрумки и ви съветвам да разгледате обстойно по ключова дума. Една от любимите ми идеи е картонена картичка, на която датата е покрита със сребърни сърца. Принципът е като при талончетата с печалба - трябва да изтриете символа на любовта, за да разкриете коя всъщност е датата, избрана от двойката. Хубавото е, че може да да си я направите и сами, като натъркате съответната част от картичката с восък и отгоре покриете с плътна боичка. Други двойки пък изпращат листове от календари с кръгче върху датата. Нашата картичка беше дигитална и я изпратихме само до приятелите в чужбина, които трябваше да подготвят отрано пътуването си до България. Намекът за "нещо сладко"беше препратка към сладкия бар, който посрещна гостите на сватбата.

Поканата


Изработка и снимка: Диляна Купенска

Сигурна съм, че сами или с помощ от приятел или агент ще сътворите точния текст за вашата покана, затова нямам желание да излагам примери, по-скоро искам да ви посъветвам нещо: макар да искате да бъдете оригинални, внимавайте с това да се изразите максимално точно и конкретно по отношението на реда на ритуалите и къде ще бъдат, както и в колко часа. Всеки се радва на по-нестандартно написаната покана, особено такава, в която има чувство за хумор или красива поетична мисъл, но дойде ли денят на сватбата, хората често използват този ваш дар като карта, по която се ориентират, и тогава многословието може леко да ги обърка. Прекаленото изреждане на имена и адреси пък загрозява романтичния характер на поканата, така че, както в повечето неща в живот, балансът е най-важното нещо.

Когато се записвате в списъка за граждански брак, ще получите достъп до огромни класьори с картички, предлагани от агенции (сватбени, рекламни). Ще видите, че разнообразието не е малко, но има няколко повтарящи се теми: забавна покана с илюстрация, класическа покана, романтична покана и "тежка"покана. През последните години много булки правят поканите си сами (говоря за тази порода жена, която обича да твори така или иначе). Ако нямате желание да сте от тях, но искате да имате персонализирана покана, може да се обърнете към творци на свободна практика, които ще свършат работата вместо вас и то с лично отношение.

Веселите покани

Не знам защо почвам от тях... Може би, защото винаги е хубаво да получиш нещо, което да те изненада и да те накара да се усмихнеш широко. Веселите картички са рисувани и закачливи. Повечето, които съм виждала, са с чувство за хумор. Единственият проблем при тях е, че може да прозвучат на гостите малко несериозно, все едно цялото събитие е някаква закачка. Не че хората са сноби, просто подсъзнанието ни реагира на символите: рисунките извикват безгрижните детски спомени, докато изящната покана със златен шрифт ще ни накара да се стегнем малко. Психика...

Художник: Антонио Йоцов


Когато избирате този тип покана, трябва да сте сигурни, че отговаря не само на двойката като темперамент, но и на събитието. Ако планирате тежка традиционна сватба, не бих ви препоръчала този вариант. Както и при прекалено романтичните тържества. Друго е, ако мислите да разчупите събитието и да го превърнете във веселба без правила (точно като детската игра).
Горе е пример за рисувана покана, който говори, че младоженците са веселяци с нестандартен подход, но тържеството няма да мине и без спазване на традиции и харесвани обичаи. Точно така и беше. :)


Традиционните покани


Това за мен са поканите на практиците с романтични души: най-точни, с най-ясно послание, без излишно издаване на характер. Да получиш такава покана те кара да се чувстваш в сигурни ръце: само един поглед е достатъчен, за да разбереш абсолютно цялата необходима информация. В този пример за покана има красиво изпълнение и дори не се налага да разгръщаш картичката, за да разбереш всичко, което трябва. Освен чрез изписаната информация, която обобщава най-важното, веднага става ясно и какви са цветовете на сватбената декорация, благодарение на дизайна. В поканата няма нищо излишно и е много вероятно тази тенденция да се повтори и на самото тържество. Не се сещам за абсолютно никакъв недостатък в този вид покани, освен това, че ще има и други младоженци със същия или подобен дизайн, но в крайна сметка, когато нещо е хубаво, няма как да го пазим само за себе си! ;)

Може да поръчате готови покани по предварителни дизайни на много места, дори най-бързото преглеждане на резултатите в интернет ще ви извади страхотно разнообразие от стилове и идеи. Нищо чудно да ви се прииска да се поожените няколко пъти или поне да направите няколко сватби. :)

Ето два приятни примера:
  • N Boutique - преди няколко години попаднах на техен щанд на изложение за сватби и харесах идеите и реализацията.
  • Wedding Style - поканата, която съм дала за пример в този раздел, е тяхна. Освен нея, има и други прекрасни и нежни модели.

Ръчно изработената покана

От булката


С благодарност на Костина и Петър, които предоставиха снимки от сватбеното си тържество!

Започвам с този вид покани, които може и да не са най-перфектните като техническо изпълнение (и тук визирам себе си), но са тотален символ на душевен ексихибиционизъм, затова са много интересни за обсъждане. Ако сте твърдо решени да направите поканата си сами, имайте предвид, че освен много труд и търпение, ще трябва да се въоръжите с подходящите материали. От личен опит мога да ви посъветвам да не използвате течно лепило, което уж е специално за хартия, а да се доверите на двойно залепващо тиксо с минимална ширина. Може да потърсите цветна хартия и декоративни елементи в хоби магазините (например ИДЕЯ, Слънчоглед) или ако имате време - да поръчате онлайн от чужбина.

Обикновено ръчно направената покана разказва пищно и подробно: освен от текста, вие може да направите и асоциации от изработката. Бъдете сигурни, че булката ще намекне твърдо за цветовете на сватбата и темата. Такъв пример имаме горе, където става ясно не само каква ще е цветовата схема на тържеството, но и какви ще са повтарящите се елементи: пеперуди. Със сигурност ще срещнете тези пеперуди не само като част от поканата, но и като повтарящи се детайли по време на тържеството, което придава един завършен вид на концепцията. Всичко това разбирате в мига, в който поканата се е озовала за първи път в ръцете ви.
Пеперудата може да е изместена от слънчоглед например и тогава ще сте наясно какви цветя ще бъдат аранжирани по масите за гости. А в изцяло тематични сватби, в които направо влизате в друг свят, ще бъдете въвлечени и обгърнати от детайли и символи (било то морски пътешествия или Алиса в страната на чудесата).

От професионалист


Изработка и снимка: Славяна Иванова
Това е вариант, в който ограничението да не можеш да направиш нещо сам, се превръща в най-силния ти коз, защото идеята ти ще бъде претворена от човек, който много добре знае какво прави и как да го изпипа. Поканите са персонализирани и издават за канещите почти толкова, колкото и ако ги бяха изготвили сами. Най-хубавото при тях е, че човек, който ври и кипи в творчеството, което създава, може да обогати идеите ви с техники, за които не подозирате. Тези покани могат да изобилстват от елементи, които в някои случаи ще разкажат повече за майсторството на артиста, отколкото за самата сватба, но пък това говори, че сте перфекционисти, а кой не иска да е гост на двойка, която държи да изпипва нещата? В други случаи могат да са изчистени и върху тях да има скромен намек за графични елементи - всичко започва от това какви хора са клиентите и какво послание искат да предадат чрез поканата си.

Получих разрешение от две талантливи и вдъхновяващи момичета - Славяна и Диляна - да използвам снимки на картички и покани, които са изработили самите те. Ако искате да разгледате още от техните творби, а аз съм сигурна, че искате, ето къде може да го сторите:

  • Sweet Home Factoryе страницата на Славяна, където може да се свържете с нея  и да обсъдите заедно идеи и вдъхновение.
  • Cards And Thoughtsе блогът на Диляна, в който е представено творчеството ѝ, но за съжаление тя твори само за най-близките си и не приема поръчки.


В тази статия, макар да се получи доста дълга, успях да представя съвсем не пълна картина на всички варианти, които може да използвате и с които да експериментирате. Всъщност няма нищо лошо в това да направите (или да ви направят) примерна покана във всеки стил и да прецените коя пасва най-много на представата ви за самото тържество.

Ще завърша с това, че колкото и важна да е поканата за началото на приготовленията, най-важно е да я дадете на правилните хора. С времето много спомени избледняват, много пътища се разделят, но чувството, че на сватбения си ден сте били залети от огромна вълна искрена радост от другите, няма да ви напусне никога.

Фермерски пазар на Римската стена

$
0
0

Отдавна знам за Фермерския пазар при Римската стена в София, но едва тази събота проявихме малко повече инициативност и заедно с приятели се понесохме към сергиите, за да разгледаме със собствените си очи и да вкусим от ароматите и картините. Определено открихме нещата, които си представяхме, че ще сложим в платнените си торбички и ще отнесем вкъщи, че даже имаше и изненади, които не ни оставиха безпристрастни - като лешниковата паста с мед, която сама по себе си е завършен десерт и няма нужда от нищо, което да я прави по-страхотна!



Тъй като е януари, в момента на пазара изобилства консервирана и пакетирана храна: бурканчета мармалади, туршии, пасти за мазане, напитки в шишета, сушени билки в пликчета, топли солени и сладки хапки, мед, вино, лук, боб, картофи, млечни продукти... Всички - резултат от труда на производители, които се стремят да задоволят БЕО (био/еко/органик) нуждите на своите потребители. Хлебчетата и тестените изделия са от лимец, сладката са с няколко вида захар, за да имате право на избор, продукцията е най-вероятно извадена от земята или шушулките от същите ръце, които в момента ви подават рестото. 

"Основната цел на пазара е продължение на дейността на Хранкооп София – да среща производители и потребители"пише в блога наФермерския пазари точно така се получава. Най-силно се усеща тази връзка, когато видите безпокойството в очите на хората зад "тезгяха", които едвам прикриват обземащата ги паника при вида на толкова много настървени клиенти - това са производители, а не търговци, свикнали да приемат стоката като разменна монета. 
Атмосферата е ведра - никой не повишава тон, не се бута, не дърпа, не дразни. Мисля, че това се дължи на уважението към труда на тези, които са застанали пред теб и се разделят с нещо, в което са вложили цялата си енергия.



По време на нашата обиколка събрах доста визитки и си взех по нещо почти от всяко местенце: било то кюфтенце с елда, овесена бисквитка, домашна юфка или буркан мармалад. Щандовете не са чак толкова много, но посетителите са на рояци, така че на човек му се приисква да можеше да се разхожда някак по-свободно и да има възможността да разглежда масите, засипани със стока, без да притеснява останалите, които се редят на опашка или искат да сторят същото като него. Признавам, че е романтично да се разходиш с плетена кошница до пазара на Римската стена, но част от красотата се губи в големите палта и якета, между които трябва да си проправяш път. Или пък не трябва да ходите точно в началото, което е от 11:00, но така рискувате да останете без парче торта или шарен боб например. 


Фермерският пазар на Римската стена се провежда всяка събота между 11:00и 15:00, като количествата не са неограничени, а участниците се обявяват предварително в страницата на пазара във Facebook (цък). Ако сте подранили, може да влезете за по едно кафенце във "Фурна квартална", която е точно зад стената (ул. Яворец"6), където има разнообразие от тестени изделия и топъл хляб с квас за вкъщи. Внимавайте обаче колко похапвате, защото на самия пазар участват и собственици на кулинарни ателиета, които също имат с какво да ви изкушат (като Борислава Богдановаот Tres Bien например). 



За тези, които искат повече подробности какво могат да открият на пазара, ще изброя нещата, с които ние си тръгнахме оттам:


  • маслена ореховка (лимец, овесени ядки, стафиди, боровинки и слънчоглед) и тиквен пайот Bake Studio
  • солено кюфтенце с елдаи други разни полезни съставки (не оцеля за снимка) от "Работилница за усмивки"
  • точена на ръка юфка на баба Калинка (отзиви: когато я опитам в някоя рецепта, защото внуците ще прочетат на Калинка какво пишем ние в интернет, за да я зарадват) от Био реколта / "Семейно стопанство"гр. Петрич
  • шарен боб, лук и богомилски чай (шипки, дренки и трънки) от Цветана Димитрова / Осина
  • шипков мармалад (нашият е с кафява тръстикова захар) от "Мистър Мармалад" - разкошнотия!
  • лешникова паста с мед от ферма "Ambrosia" - не мога да я опиша, трябва да се пробва!


Благодаря от сърце на тези производители, чиито продукти в момента прехвърлям през пръстите си и ме карат да се усмихвам! Сега, когато прочетох отново кои са участниците, си дадох сметка, че има щандове, които са ми интересни, но сме пропуснали, най-вероятно заради навалица. Обещавам да им обърна внимание при следващата ни разходка до стената. До нови срещи!

Рецепти от календара - Black forest

$
0
0

Всеки път, когато вкъщи попадне кулинарен календар, се заричам, че ще сготвя всички рецепти от 12-те месеца, и то в срок! Понякога успявам да приготвя една-две, но дори те не стигат до блога.
Тази година реших да изровя старите календари (които пазех прилежно полегнали на дъното на скрина, защото не ми дава сърце да ги изхвърля) и наистина да направя всичкирецепти. Първата, която ще ви представя днес, е за Black Forestторта. Оригиналната рецептата е от календар за 2012 на Peony press, но я измених така, че да пасва на наличните продукти (сладкото от вишни на баба заслужаваше своя звезден миг!). Рецептата е за месец януари и понеже той вече отмина, равносметката, която си правя за него, е приятна - срещи със стари приятели, но и съвсем нови запознанства; мили думи от непознати и любов от най-близките... Беше месец за другите, за връзките и топлината, която дарява общуването с добри хора. От рецептата пък се получи вкусотия, с която уважихме една рожденичка в чужбина и похапнахме сладко-сладко за нейно здраве! 




Black Forest със сладко от вишни и заквасена сметана

Продукти


  • 200 гчерен шоколад
  • 115 гмасло
  • 3яйца (разделени)
  • 115 гкафява захар
  • 75 гбрашно
  • 1/2бакпулвер
  • 50 гбрашно от бадеми
  • малко шоколадови капки (по избор)


  • 600 млзакваена сметана
  • 2-3 с.л. пудра захар (на вкус)
  • 1 малко бурканче сладко от вишни


Ще се опитам да ви опиша тортата, за да имате представа какво да очаквате и въобще да прецените дали да се захващате. Блатовете станаха повече към бисквитени, отколкото пухкави и като гъба, но са сочни и наситено шоколадови. В последно време не обичам сладкишите да са прекалено сладки, харесва ми да усещам различните вкусове на съставките (малко киселко от сметаната, съвсем леко горчиво от вишните), затова пробвайте на вкус и ако не ви е достатъчно сладко, добавете още захар. Ако не ползвате кафява захар, а обикновена бяла, няма да има проблеми в тази насока. ;) Перфектната хапка от сладкиша е съвкупност от вкусове и се "разгръща"като глътка хубаво вино - постепенно. Нещо много книги за вино чета в последно време и започва да си личи... 


Начин на приготвяне:


  1. Разтопете шоколада и маслото на водна баня, докато сместа стане хомогенна. Премахнете от котлона и оставете настрана да се охлади.
  2. Разделете яйцата на белтъци и жълтъци. Разбийте в купа белтъците на сняг, а в друга купа разбийте жълтъците със захарта. 
  3. Добавете охладената шоколадова смес към жълтъците и разбъркайте нежно с шпатула.
  4. Добавете двете брашна и бакпулвера към купата с шоколадовата смес. Сипнете и няколко шоколадови капки, които остават цели при печене.
  5. С помощта на силиконова шпатула "внедрете"белтъците постепенно към основната смес. Това става, като правите едно загребване в посока на часовниковата стрелка и след това права отсечка по средата на купата - така, докато белтъците не се слеят със сместа.
  6. Може да печете блатовете в тавичка с диаметър 20 см или като мен - в две по 18. При втория вариант може да получите 4 блата след разрязването. Внимавайте за стеничките на тавите - хубаво е да използвате хартия за печене, тъй като по-лесно ще извадите блатовете.Градусите преди да сложите сместа във фурната, са 190 (за загрявка), но при печене аз не надвишавам 160. Отнема около 30-40 минути, но пробвайте с клечка, за да сте сигурни.
  7. Извадете блатовете от фурната, оставете ги за 5 минути както са в тавичките, след което ги прехвърлете върху решетка, за да изстинат напълно. Когато и това стане, разделете ги на две. Тук историята разказва, че от невнимание днес счупих един от блатовете, но пък след малко ще ви кажа какво приложение му измислих. ;)
  8. Реди се така: блат, върху него се правят три кръга със сметана, като най-широкият започва на 1,5 см от края на шоколадовия блат. Трябва да има две "тунелчета"между отделните сметанови кръгове, където да поставите вишничките, така че да не се разтече плънката. Когато разрязах тортата, видях, че вишните се падат едни над други, затова експериментирайте с ширината на сметановите кръгове и ще избегнете тази техническа грешка
  9. Най-горния блат покрих изцяло със сметана, "поръсих"го с течността от сладкото (без парченца плодове) и завърших с шоколадови трохи от разпадналия се блат (вместо с шоколадови стърготини, както е по оригинал).
  10. След 8 часа престой в хладилника тортата вече става за хапване. Режат се много малки парченца, защото е тежичка и засищаща. Както при повечето неща с дребен размер, и при нея важи правилото, че може да е малка, но е опасна! :)



Продуктите, които съм изброила горе, ще ви стигнат за още един допълнителен блат (с плънка и всичко). Ако обаче сте го натрошили като мен (в опита си да го изравните), вземете едно бурканче, чашка или купичка и просто направете редовете в него. Става много симпатично и даже - персонализирано. Ето едно от съдчетата, които побраха в себе си бракувания материал:





Мини пайове с пилешко и праз

$
0
0

Искам да ви споделя тази скоростна рецепта, която знам от Good Food, защото е вкусна и си заслужава да я опитате поне веднъж. А после ще повторите! Плънката е за любителите на лучените манджи, защото се състои от праз и пресен лук, облагородени със сметана, мляко и кашкавал. Бутер шапчиците са не просто приятен завършек, а важно допълнение към вкуса. Ако не ви се занимава да печете такива пайчета, може да опростите рецептата и да отопите плънката директно от тигана с мек бял хляб...


Продукти:


  • 200 гпилешко месо
  • 25 г масло
  • 2праза (дълги)
  • 2-3стръка пресен лук
  • 150мл сметана
  • 150мл прясно мляко
  • 50 г кашкавал (или повече)
  • 1 с.л.горчица
  • 1/2 лист бутер тесто
  • разбито яйце 
  • подправки на вкус



Начин на приготвяне

  1. Сварете пилешкото с малко сол.
  2. Разделете праза на две, след това го измийте на течаща вода, като "разрошвате"листата (в случай, че има прашинки или друга мръсотия). 
  3. Нарежете праза на полукръгове, а пресния лук - на ситно. 
  4. В тиган или тенджерка с капак сложете маслото и двата вида лук за около 10 минути, докато омекнат.
  5. Когато лукът се е задуши, махнете от котлона и добавете пилешкото.
  6. В купичка изсипете сметаната и млякото, добавете горчицата и настърган кашкавал. Добавете към пилето.
  7. Овкусете с черен пипер и сол, както и с каквато друга подправка би ви било приятно. Изсипете в купички за печене във фурна.
  8. С помощта на резец за сладки изрежете кръгове от бутер тесто, с които да покриете купичките. Ако са малко по-мънички, леко ги опънете, за да покрият плътно съдовете. Намажете с разбито яйце.
  9. В рецептата в списанието е предложен метод за печене, който важи при замразяване на пайовете във фризер с фолио. Това ви го давам като подсказка, че може да пробвате и такъв вариант - при него печете на 220 градуса 15 минути, след което 45 минути на 190.Ако приготвяте рецептата на момента, 10-15 минути са достатъчни (до зачервяване на шапчиците), при това ви съветвам градусите да са по-ниски, към 160-170, за да не стресирате млякото и сметаната. Пече се в средата на фурната.


Когато извадите пайовете, изчакайте малко да поизстинат и чак след като вече не рискувате да изгубите чувствителност на езика от една хапка, може да пристъпите към действие. 

Кофичка за сладки (проект за малчугани)

$
0
0
Няма нищо по-сладко и мило от това да видиш привързаност между две малки дечица, които изразяват чувствата си с писъмца, изпълнени с драскулки и сърчица (явно направени с нечия помощ). Спомням си колко трогателно беше, когато ми показаха писмото на едно петгодишно момченце до момиченцето на приятелско семейство, след което се сетих, че единственото нещо, за което съм се чувствала уверена, преди да стана на шест години, беше, че "ще се оженя за Никола". В света на малчуганите е така: всичко е точно, ясно и щом ти е приятно да си играеш с някое детенце, значи непременно ще копирате модела на семейството и ще се "ожените".



Хрумна ми една бърза идея, с помощта на която може да прекарате няколко творчески минути заедно с вашето дете или друг близък на сърцето ви малчо. Тази година към валентинката, която то ще пожелае да изпрати на някое от другите дечица в детската градина, може да добавите и тази кофичка за сладки! Прави се с подръчни материали и хубавото при нея е, че ще научите малчугана как да рециклира, тъй като основата ѝ е кофичка от кисело мляко. 

За да направите проекта, ще са ви необходими:

  • кофичка от кисело мляко (аз ползвах Terter, тъй като картонената обвивка се маха лесно и е перфектна за шаблон);
  • кадастрон или цветна хартия;
  • тиксо (обикновено и двойно залепващо);
  • мека хартия, плат, целофан или каквато материя се сетите, така че да може да я огънете и да завържете панделка на нея;
  • панделка.
  • Е, и бонбони или дребни сладки, разбира се! Идеи може да видите най-долу! ;)


  1. Първото, което трябва да направите, е да си хапнете киселото мляко. След това отделете внимателно хартиената опаковка от пластмасовата и измийте кофичката.
  2. Залепете с тиксо или с двойно залепващо тиксо плата, който сте избрали (в снимката това е бял мрежест плат), така че да обикаля цялата окръжност на кофичката отвън. Може да използвате от леката хартия, която се слага за пълнеж в кутии с подаръци, или дори целофан за букети например. Когато обърнете кофичката с дъното нагоре, платът трябва да пада като поличка. :D Подравнете го с такава дължина, че да може да завържете панделка, но да не е прекалено дълъг.
  3. Залепете лента двойно залепващо тиксо по височината на кошичката от външната страна, след това втора лента по ширината, която да е малко под ръба (най-вероятно ще застъпите и плата, но гледайте да не е изцяло, защото няма да е устойчиво. Изрежете шаблон от кадастрон по ваш избор и залепете. Ако сте ползвали старата хартиена опаковка и сте изрязали шаблона по нея, трябва да пасне идеално!
  4. Пак с помощта на тиксо закрепете панделка някъде през средата на кофичката, а пък ако детето ви е по-голямо, може да използвате пистолет с лепило и да нашарите с копченца и други малки предмети, които имате под ръка.
  5. Напълнете кутията със сладки или бонбони и завържете горния край с панделка. Никой няма да може да устои на такава мила валентинка!
Ето какви рецепти от Веселия кошер могат да ви свършат работа с "пълнежа"в кофичката:


Пожелавам ви красиво посрещане на празника и не забравяйте, че най-хубавият подарък е грижата и вниманието!

Курс по френски макарони

$
0
0
След като миналата пролет посетих два прекрасни творчески курса (декупажи аранжиране на цветяпри Ади), които ме заредиха с идеи и весели спомени, тази година пролетта дойде по-рано вкъщи под формата на ваучер-подарък за курс по френски макарони, който Жоро ми подари за Свети Валентин. Перфектният подарък! Не съм очаквала, че нещо подобно може да донесе чак толкова голямо удоволствие. Оставам настрана сладките, за които ще ви разказвам в публикацията, но най-хубавото нещо при подобни събирания на хора, които искат да сътворят красота с ръцете си, е положителната енергия и споделеният ентусиазъм. Много съм щастлива, че прекарах няколко часа, учейки се под ръководството на Йоана Петрова (Кулинарно с Йоана), която освен всички други чудни неща, е и страхотен преподавател! Щастлива съм също, че най-после се запознах лично с едно от най-милите момичета, които споделят кулинарни чудеса в интернет пространството - Гери (Mousse of colours and dreams)! Толкова е хубаво да знаеш, че зад виртуалната усмивка стои една истинска и искрена такава! 

Френските макарони, които направих в двойка на курса - жълти слънца с цитрусов и шоколадов крем!

В кулинарното училищена Меню, в курса по френски макарони този февруари бяхме десет "ученички". Радвам се, че всички бяха донесли основната съставка - доброто си настроение - и часовете минаваха бързо, в приказки, съвети и смях. Но как започна всичко?

Събрахме се на голямата маса в кухнята на Меню, на която бяха наредени ръководствата за курса, химикалки и чаши за вино. Всеки се представи и сподели защо е избрал този курс - едни искаха да изненадат децата си, други бяха получили това изживяване като подарък за рожден ден от колегите си, а трети искаха да се усъвършенстват. Оттам нататък Йоанавзе нещата в свои ръце, като първо не пропусна да ни приготви закуска, след което ни разказа за френските макарони, за тяхното раждане и последвало усъвършенстване от Пиер Ерме. Не пропуснахме да обсъдим техниките и продуктите, както и проблемите при приготвянето на тези капризни сладки, след  което се приготвихме за практическата част.

Ръководството и тефтерче, което имам отдавна, но какъв по-хубав повод да бъде използвано от този?

Ако някога сте опитвали да правите френски макарони, знаете, че изискват много старание, внимание и точност. В продължение на няколко часа Йоана ни показваше и ни учеше именно на тези умения. Не се изненадвам, че с нейна помощ макароните на всички курсисти станаха страхотни - с гладки черупки, хубави "полички" (долната част на макарона) и изключително вкусни! Няма да намерите такъв вкус, освен ако не посетите Ladureeв Париж

Основни съставки за френски макарони: бадемово брашно, яйца и хубаво вино... Или може би виното беше съставка за нещо друго? :)
За тези от вас, които проявяват интерес към курса и към това как точно се случват нещата, ето каква е схемата: десет курсиста се разделят по двойки. Първо се захващат за миксерите три от двойките, но докато те работят, вие изобщо не скучаете - отивате да гледате, да помагате (ако се налага) и да задавате въпроси. Фурните са три, така че докато се изчакват всички тави с макарони, се пие по чаша розе и се приготвят кремовете, с които ще се слепят макароните след това. Когато първите двойки започнат да слепват макароните си, следващите двойки се залавят за работа. Накрая всеки слепва черупки и украсява с шоколад, златни прашинки, шарени бонбонки и каквото друго се сети. Най-хубавото е, че можеш да отнесеш макароните си вкъщи, където със сигурност ще им се зарадват много!



Изкушавам се да споделя с вас някои от правилата, които научих по време на курса, и мисля да го направя, защото дори да напиша всичко стъпка по стъпка тук, пак няма гаранция, че ще направите перфектни макарони, ако не сте отишли на място и не сте пипнали/усетили сами: от консистенцията на суровото тесто, през засъхналата повърхност на черупките преди да влязат във фурната, та до лекото поклащане на готовите вече макарони. 



  • За брашното: може да го намерите в био и специализирани магазини, но също и в Lidl, но трябва да го пресеете хубаво, което ще намали значително количеството, така че трябва да купите двойно. Може и да си смелите и сами, но процесът не трябва да трае прекалено дълго, защото ядките ще се затоплят и ще пуснат мазнина, което е противопоказно. Ако мелите сами брашно от бадеми, нека да е от белени/филирани, защото ще стане по-бързо. Пресява се през по-едра цедка, а не през сито, чиято мрежа е прекалено ситна.
  • Белтъцитеняма нужда да са стари, но е много важно да са в точното количество до грам.
  • Използва се гел боя, която в някои случаи може да направи сместа по-течна заради по-продължителното разбъркване за усвояването на цвета. Тя се добавя в процеса на "макаронаж" - когато обединявате бадемовата паста с меренга.
  • За да се шприцоват, се използва кръгъл накрайник и пошът се държи идеално изправен, при това без да мърдате с ръка. За да завършите, правите запетайка или дръпвате рязко нагоре, без да натискате сместа. Потупвате тавата отдолу с юмрук, за да излезе въздухът. 
  • Преди да ги сложите във фурната, изчаквате да хванат коричка - важно е да нацелите точния момент - нито да са "мокри"и да лепнат, нито пък да са се изсушили прекалено, защото няма да се надигнат. Пече се винаги в средата на фурната, с една дървена лъжица, поставена на вратичката, която пречи да се затвори напълно (за да излиза парата навън). Колко точно градуса и за колко точно време - никой не може да знае, дори вие самите, докато не направите няколко опита и не определите кои са успешните. 


Толкова от мен! Сега отивам да хапна един слънчев френски макарон и да се порадвам на хубавия ден, а ако вие сте любител-сладкар, който копнее да изучи тънкостите на френските макарони, със сигурност трябва да се запишете на този курс! Резултатите са разтапящи!


Рецепти от календара - февруари (къпкейкове и овесени блокчета)

$
0
0
Ето, че и февруари се изниза между пръстите, но този път, за разлика от всички други пъти през годините, успях да усетя, че има такъв месец. В Кошера той беше кулинарен: като се започне от всички нови рецепти, които приготвях почти всеки ден (но не споделих тук, защото бяха все за вечеря), и се стигне до Курса по френски макарони към Меню. Както ви споделих в публикацията за Black Forest сладкиша, наумила съм си да направя всички рецепти от кулинарните календари, които ми се намират под ръка. Вече ви представих една януарска рецепта, а днес ще са цели три (!), защото имах да наваксвам с първия месец от годината. 



За начало ще ви върна назад във времето, когато за първи път се впуснах в кулинарни опити, които да споделям в блога. За "Валентинки от захар и масло"ме подсети Мина - мое старо бойно другарче. Страшно съм щастлива, че беше избрала рецепта от Веселия кошер, за да зарадва своята половинка, а още повече, че ми сподели за това! Та Валентинките са супер лесни и вкусни къпкейкчета от календара на Peony press. Рецептата и моите наивни първи опити в захарната декорация може да откриете тук!

Втората рецепта, която ще споделя, е от календар на Good Foodза януари 2013. Оригиналното заглавие е "Овесени пасти с череши и шоколадова декорация". Тъй като въведох някои промени в рецептата, моето предложение ще е просто "Блокчета с овесени ядки и червена боровинка".




Блокчета с овесени ядки и червена боровинка


Продукти:
  • 140 гразтопено масло
  • 100 гбрашно + 1 ч.л. бакпулвер
  • 175 гкафява захар
  • 130 говесени ядки
  • 45 гкокосови стърготини
  • 1разбито яйце
  • 90 гсушени червени боровинки
  • 40 гтъмен шоколад

Начин на приготвяне:

  1. В голяма купа сипете сухите съставки (брашното, захарта, ядките и стърготините).
  2. Добавете разбитото яйце и разбъркайте с вилица.
  3. Добавете маслото и продължавайте да разбърквате, докато всички сухи съставки поемат от влагата на мокрите и не стане еднородна смес като тесто.
  4. Добавете боровинките и разбъркайте.
  5. Когато сместа е готова, сами преценете в каква тавичка да я излеете. Хубаво би било да е квадратна, за да ви е по-лесно с оформянето на блокчетата по-късно, също така да не е голяма (за да не станат прекалено тънки). Примерът в рецептата е 22 см. Би било добре също така да е с махащо се дъно - по-безпроблемно ще извадите печивото.
  6. Пече се около 25 минути на 160градуса, докато не хване загар - златист и примамлив. Задължително с хартия за печене - пак за по-лесно изваждане.
  7. Сега идва по-трудната част: тази с търпението! Изчакайте печивото да се охлади в тавата, след което внимателно го пренесете върху дъска. 
  8. Разтопете шоколада в микровълнова печка за около минута, като отваряте и разбърквате. Аз лично го вадя, преди да се е разтопил напълно - т.е. плават мини парченца, които още не са разтопени - разбъркайте и ще се разтопят от топлината на течния вече шоколад.С помощта на лъжичка разнесете шоколада върху повърхността, както ви се иска.
  9. След около 2-3 часа може да разрежете на порции - докато не е изстинало напълно е прекалено ронливо. Може би ми беше малко яйцето, като се замисля, но пък е супер вкусно, така че отново ще правя тази рецепта.
Накрая успях да оформя тези пакетчета сладост от овесените блокчета.

"Романтичен къпкейк"е последната рецепта в тази доста дълга публикация. Отново от календара на Good Foodи сигурно е излишно да споменавам, но все пак: за месец февруари

Романтиката тук се крие не само в захарните сърца, но и в съставките: само споменаването на бадемово брашно буди асоциации за поезия и романтична литература. Ако не у вас, то поне при мен. В този случай не съм променяла рецептата (само си спестявам ванилената захар, тъй като не съм ѝ фен, а нямах под ръка истинска ванилия), защото съм правила тези кейкчета и преди и помня, че бяха много нежни и забележително вкусни.

Романтичен къпкейк



Продукти:
  • 150мл кисело мляко
  • 3разбити яйца
  • 175г кафява захар
  • 140г брашно + 11/2 бакпулвер
  • 100г смлени бадеми
  • 175г меко масло


За глазурата:
  • 100г бял шоколад
  • 140г масло, меко
  • 100г пудра захар (намалила съм с 40 г от оригиналната рецепта, защото белият шоколад според мен придава доста сладост и няма нужда да прекаляваме с подсладителите)
  • захарни сърчица и други ядливи украси

Начин на приготвяне:
  1. В една по-малка купа разбийте с тел яйцата и млякото.
  2. В голяма купа сипете сухите съставки (захар, брашно и бадеми) заедно с щипка сол и разбъркайте. Оформете кладенче.
  3. Постепенно излейте яйчената смес при сухите съставки, като я забърквате с тях. Добавете и разтопеното масло. Разбъркайте с шпатула за кратко.
  4. Разлейте сместа в 12 формички за нормални мъфини, поставени в съответната тавичка. Пече се към 20минути, "докато се надигнат и станат златисти на цвят".
  5. Когато са готови, изчакайте минута-две и прехвърлете върху решетка. Ще ви направи впечатление, че са доста мазнички, затова може да ги поднесете в още една хартиена формичка.
  6. За глазурата:разтопете шоколада и го добавете към предварително разбитите на кремообразна смес захар и масло. Разбийте отново, а ако искате - оцветете сместа. Поръсете и сте готови!

През март ме очакват две торти и се надявам да станат толкова вкусни, че да заслужат представянето си в блога! Междувременно не забравяйте да ми пишете и да ме радвате със снимки на неща, които сте направили от "Рецепти" - това е нещо, което ме прави адски щастлива и благодаря на тези, които се престрашават и ми пишат! 

Моите шест открития в "Земята и хората"

$
0
0

Всичко започва с новите гумени ботуши, които в момента се отцеждат в коридора. Или всъщност всичко започва с мокрия сняг, който вече не спира да вали втори или трети ден - и аз вече не съм сигурна, защото бялото и сивото през прозореца ми се сливат в едно, рисувайки една тъжна картина от мокри и недоволни сенки по софийските улици. Да имаш гумени ботуши обаче променя ъгъла, от който гледаш на нещата - не само преносно, но и буквално. Преспи, локви и кал вече не са част от нещо неприятно, с което не трябва да имаш абсолютно никакъв досега, а точно обратното - задължителни условия за една дълга разходка с леко бунтарски характер. И така: всичко започна с тази разходка и два часа между два ангажимента, които имах около НДК. Вариантите бяха също два: топъл чай и списание в някое кафе или обиколка в току-що изпречилата се пред погледа ми сграда на Националния музей "Земята и хората". Избрах второто и фактът, че си тръгнах оттам с усмивка, ме провокира да споделя с вас моите шест открития: цветни и красиви, любопитни и интересни!



1.Не розов кварц, а ахат

В последния брой на EVAпрочетох статия, в която се споменаваха предимствата на розовия кварц, как може да се използва в комбинация с вода за лечение или пречистване. Докато купувах билета си за вход (2 лева за учащи и 4 лева за изучилите се), разгледах кутийките с различни по размер и форма розови късчета. Вярно, много красиво, но въпреки розовия си цвят, това не беше нещото, което исках да отнеса вкъщи със себе си. "Взимат го за любов", ми беше обяснено, а аз любов имам в изобилие. Реших, че ще си харесам някой камък от експозицията и ще попитам за него, след като изляза. Тези неща трябва да се усетят, не просто да си вземеш няколко камъчета, защото зодията ти го предполагала. 

Ахат в централната зала, част от постоянната експозиция

За малко да подмина временната експозиция, посветена на ахата в България. Но не го направих. И тогава, както се случва с булчинската рокля, която трябва да припознаеш като своя, аз припознах като свой един нежен блок ахат, оставен на свобода извън витрините, така че да може да го докосне всеки. Реших, че на излизане ще потърся ахат: влюбих се в неговите преливащи нюанси от сиво, синьо и бяло, от различната текстура, от грубата обвивка, която е в пълен контраст с мекото усещане, когато поставиш дланта си върху шарките. 

Временната експозиция ще е в музея до 31-и март 2015 г., така че може да използвате и вие някоя разходка, за да разгледате всички късове от този красив нескъпоценен камък. Ако отидете след това, ще може на живо да видите ахата от снимката горе.

2.Нешлифован диамант

"Той е нешлифован диамант". Или тя. За първи път видяхкакво означава този израз, докато обходих детайлно с необигран поглед миниатюрните парченца диаманти с различни карати. За мен това бяха малки камъчета, за които трудно бих предположила каква стойност носят. Нешлифовани, безформени и матови - нищо общо с красиво проблясващите камъни по ръцете на знайни и незнайни дами. Нужно е да имаш досег с това съкровище, докато то още не е придобило търговски вид, за да оцениш напълно труда на тези, които с въображение и талант му придават красота и изящество. 

3.Богатството да знаеш

Вермикулит

Тъй като разполагах с време, внимателно изчитах каквото ми попаднеше - от имена на минерали до общата информация близо до или вътре във витрините. Разбира се, губеха ме като читател при изреждането на химичните съединения или елементи, но се изненадах колко любопитни неща можеш да научиш, стига да не бързаш. И стига да имаш някаква памет за нови думи, каквато аз всъщност не притежавам. За сметка на това обаче си щраках на воля, така че да не забравя (снимането в музея е разрешено и е безплатно). Страшно любопитна ми се стори витрината с различни видове стъкло и материали, произведени от тях. Имаше стъклени нишки, които ми напомняха коприна (не знам какви са на допир обаче). 

На друго място се зачетох в представянето на вермикулита, който може да увеличи обема си до 40% при нагряване. Дори написано звучи невероятно, а когато видиш снимките, на които едно и също количество вермикулит запазва теглото си, но изглежда три пъти повече на втората снимка, ахваш! Не мога да ви обясня какво точно е вермикулит, но запомних, че има широко приложение, така че сигурно ще се намерят по-вещи в обясненията си от мен, а и винаги може да прочетете повече за него на място в музея.

4.Цветовете под тъмния таван

Арагонит

За сградата на музея не искам да говоря много, но ако трябва да изтъкна нещо хубаво, то ще е светлият син цвят на фасадата и красивата външност. Вътре усещането е друго - студено и мрачно. Тъмно, макар всъщност да има светлина. Тези неща обаче губят значение, когато се изправите срещу ярките и направо примамващи да ги докоснете цветове на експонатите (не че можете да го направите, де). 

Изпитах силно желание за притежание, когато погледът ми се спря на голям къс светлосин арагонит. Изглеждаше като парче айсберг, престояло на нивото на водата (или поне аз така си го представям); изглеждаше като уловена и вкаменена въздишка, като спомен по безгрижно лято. Чист и съвършен цвят! За съжаление в магазина към музея не открих точно такъв арагонит, но ако някой някога открие, непременно да ми донесе! 

Докато гледах графитените частици и парчетата графит зад стъклото, си припомних изцапаните ни от молива длани, когато в началното училище започвахме да скицираме бъдещите си рисунки. На друго място видях в камък преплетени сиво и розово и се почувствах добре, че цветовете, които бях избрала за сватбата си, се срещат като естествена комбинация и в природата. Там, в този камък, те бяха весели петна, разположени хаотично, но красиво. 

Накрая с усмивка запечатах образците на самородна сяра и вече никога няма да използвам определението "лимонено жълто". Този претенциозен и натрапчив жълт оттенък не е лимон, а си е чиста самородна сяра! Ако не вярвате, убедете се сами:



5."Поезията на камъка"

Явно на някой някога му е хрумнало, че българските поети от време на време споменават скъпоценни или други камъни за своите поетични цели. Това е довело до изложба в музея, наречена "Поезията на камъка". Не разбирайте, че това са неизвестни стихове, посветени на аметиста например. Тук става въпрос за "устни като рубини"или за кремъка на Балкана. Любопитно е, не само защото вниманието ви е насочено към детайли, които може би сте проспали, докато сте рецитирали стихотворенията в класната стая, а и защото някои от стиховете са представени редом до конкретния камък, за който става въпрос:



6.Камъни от други измерения

Челябинският метеорит е като малко черно камъче, като овъглено стъкълце или друго нещо, лишено от цвят и красота, но докато го съзерцавам, си давам сметка, че това парченце е най-близкото ми съприкосновение с нещо, което не е от нашата Земя, и което все пак е запазило някаква форма, която може да бъде възприета с човешко око. Парченцето е дарено на музея в края на 2013-а година, няколко месеца, след като над Челябинска областсе случва метеоритен взрив. Гледала съм любителските клипчета, които заляха интернет, но не знаех, че от ударната вълна са ранени около 1200 човека, предимно заради счупени стъкла. Вече идеята, че може да те убие метеорит, не ми се струва чак толкова налудничава, макар че навлизайки в атмосферата и стратосферата тези тела се разпадат на частички и изгарят. Конкретно този красавец се е приземил в езеро (според плаката, който прочетох в музея), а частиците му, които се ценят много, са събрани от дъното и може би вече разпръснати по цял свят. 

Това са нещата, с които си тръгнах от музея - не тежат, а напротив - правят стъпката по-уверена и погледът по-ведър. Защото е красиво. Защото е вдъхновяващо. Не бях ходила в този музей от години, така че ако и вие не сте, пък ви се е приходило след прочетеното, може да го направите от понеделник до неделя, от 10:00 до 18:00, като на национални прозници вратите са затворени за посещения. Разгледайте и сайта на Националния музей "Земята и хората", където има подробна информация и ще откриете даже още повече причини за посещение от тези, които ви изброих аз: цък!

п.п. Редно е да се извиня за снимките, тъй като не притежават друго качество, освен да илюстрират разказаното. Но като се замисля, и това стига. ;)

Представяне на Justin Alexander 2015

$
0
0
Вече съм ви разказвала за Роклятаи за това как да се спасите от положение, в което ви остава съвсем малко време до сватбата, а още не разполагате с мечтания модел. Днес ще ви предам чрез снимки усещането от колекцията на Justin Alexander за 2015, която беше представена на откриването на най-новия салон на Bridal Houseв Bulgaria Mall.Събитието беше много приятно, модели и публика се забавляваха, водещата Ива Екимовасе шегуваше и създаваше настроение и сигурно е имало по някоя и друга бивша булка, която да пожелае отново да е изправена пред този понякога стресиращ, но иначе толкова важен и красив избор на сватбена рокля. 

Няколко усмивки и няколко мига от вечерта

Представянето на булчинските рокли всъщност започна с по-нестандартни идеи за останалите важни лица на сватбата, като първо видяхме тоалети, подходящи за кума или шаферка, след което дойде ред на по-малко пищните модели за булката. Ако някой си е помислил, че роклите тип принцеса няма да са актуални този сезон, излъгал се е, защото те просто чакаха своя момент и когато по сцената се понесоха вълни от бял плат, събираха погледите, които се плъзгаха по детайлилте - било то дантела, камъни или панделки. 


Освен с роклите и с коктейлната част, събитието напомни на истинска сватба и с ритуала по мятането на букета

Вечерта стана още по-прекрасна, когато запяха Тримата тенори! Тогава искрено съжалих, че не бях взела със себе си чаша бяло вино, с което да се насладя на изпълненията им, но за сметка на това можех да се любувам на малките момиченца, облечени като шаферки, които се хванаха за ръце и започнаха да се клатушкат в такт с музиката. Беше чудесно изживяване и единственото, което ме изненада неприятно, беше представянето на бельото Poirier, което можеше да бъде решено по по-естетичен начин, тъй като при цялата тази романтика не изпитвах желание да гледам голи дупета по прашки, било то и на супер слаби и стегнати модели. Тук ще си позволя едно лично мнение, за което ми напомнят някои булки по принцип - сватбата не е още един повод да изложите гърди или други части от тялото си на показ пред всички. Ако имате афинитет към подобно нещо, значи го практикувате и в ежедневието си, което пък прави излагането на плът съвсем излишно и в подобен тържествен и романтичен ден. Изненадайте всички и оставете малко пространство за въображението!

Цели модели, които успях да снимам за вас.

Много от роклите имаха интересни решения за гърбовете.

Да гледаш сватбени рокли винаги е приятно занимание, независимо дали вече си извървяла този път, или не. Щастлива съм, че не видях модел, който да ми допадне повече от този, в който се омъжих, което означава, че тогава съм направила правилния избор. Хубавата новина за вас пък е, че може да отидете на място в магазина и да се възползвате от разнообразието на модели и широкото пространство, за да направите и вие същото. Докато разговарях с Петя Симова, която спечели рокля от колекцията чрез игра от Facebook, останах с впечатлението, че в Bridal Houseсе отнасят мило и внимателно с бъдещите булки, така че макар да не мога да ви дам лично мнение, ще се доверя на нейното, а и на щастливата ѝ усмивка:

Петя спечели рокля от салона чрез игра във Facebook

Тримата тенори са в кадър, но се вижда само красотата на момента

Освен роклите, с които дефилираха момичетата, гостите на събитието можеха да се разходят и да докоснат моделите, които бяха на разположение в магазина. Направи ми впечатление, че има изобилие от по-прави рокли с много дантела. Това ме подсеща да ви напомня, че когато избирате рокля, освен да гледате от разстояния, хубаво е да докосвате, за да усетите материята и да прецените дали ще се чувствате комфортно в нея. Факт е, че повечето булки избират красотата пред удобството - нещо, с което съм съгласна - но няма лошо да опитате да съчетаете тези две неща.

И за финал: една от любимите ми снимки! Не е на топ модела на вечерта, но пък носи настроението на нещо извън контекста на събитието: това, че сватбените емоции са една красива приказка, която ни превръща в принцеси поне за миг.


Рецепти от календара - март

$
0
0
Този месец трябваше да направя две торти по рецепти от кулинарните календари вкъщи. Е, направих ги, но само едната си заслужи отразяване в блога: Шоколадова торта с кафеот календара на Good Foodза 2013-а. Всъщност името е малко подвеждащо, защото кафе има единствено в горната глазура, но пък именно тя е най-вкусният компонент в цялата рецепта! Реших да ви представя "тортата", която според мен е по-скоро сладкиш, защото е сухичка, именно заради шоколадовата глазура с кафе. Ако сте почитатели на десерти тип шоколадовата Филаделфия, препоръчвам ви да направите големи дози от глазурата и да си я ядете с лъжичка от бурканче.



Продукти:

3големи яйца
85 гкафява захар (по рецепта е бяла)
70 гбрашно
1 с.л. царевично нишесте
2 с.л.какао
1/2 ч.л.бакпулвер

За глазурата:

25 гчерен шоколад
1 с.л.сварено кафе
100 г крем сирене
100 г цедено кисело мляко
2 с.л.пудра захар
2 с.л.кокос



Начин на приготвяне:

  1. Яйцата и захарта се разбиват, докато станат на гъста и пухкава смес. 
  2. В отделна купа се пресява брашното с царевичното нишесте, какаото и бакпулвера. Сухата смес се добавя към яйцата постепенно, като се разбърква не с миксер, а с лъжица или шпатула. 
  3. В предварително приготвени две тавички от по 18 см и облепени с хартия за печене се изсипва сместа, като се разделя по равно. Фурната също трябва да е предварително загрята, а аз пека на 160 градуса. Може да потупате в масата тавичките, така че да се изравни сместа и да излязат мехурчетата въздух.
  4. Пече се към 15 минути, докато блатовете се надигнат и започнат да се отдръпват от стените на тавичките. Когато ги извадите, оставете ги около 5 минути и след това ги прехвърлете върху метална скара.
  5. За глазурата първо трябва да разтопите за съвсем кратко в микровълнова печка шоколада и кафето. Предупреждавам ви, че за разлика от обикновеното разтопяване единствено на шоколад, тук нещата се случват доста по-бързо, заради течността (кафето). Дори да го извадите с малки бучици, при разбъркване те ще се разтопят и сместа ще стане гладка. Оставете я настрана да поизстине.
  6. Крем сиренето се разбива с пудрата захар и се разделя в две отделни купи. В едната изсипете разтопения шоколад, разбъркайте и така получавате глазура, с която да покриете горния блат. С бялата смес слепете блатовете и накрая украсете с каквото ви допадне. Аз поръсих лекичко кокос за контраст, а и смятам, че там, където има шоколад, винаги може да се добави и мъничко кокос. ;)



Блатовете, които ще изпечете в тази рецепта, са изключително леки и въздушни! Не съм правила такива досега. За съжаление обаче са сухички и не ми се понравиха в тази конфигурация. Или кремът трябва да е много повече, или пък може да ги нарежете на малки парчета, да ги слепите и да ги полеете с шоколадов ганаш, за да станат сухи пасти. Със сигурност обаче препоръчвам шоколадовата глазура, която е фантастична комбинация от сладко, леко кисело, маслено и шоколадово удоволствие!



Шоколадови маслени сладки

$
0
0
От Коледасе каня да направя шоколадови сладки, но макар да обожавам ето тези шоколадови бисквити, исках да пробвам нещо по-лесно за оформяне и приготвяне. Така се роди идеята да взема базовата рецепта за маслени сладки, която е любима на всички, и да заменя няколко лъжици от брашното с какао. На практика нещо, което е съвсем елементарно и често практикувано, но за сметка на това не винаги с удовлетворяващ резултат. Щипката свежест от мен е под формата на портокалови корички и отново разчитам на класическата комбинация шоколад - портокал, която малко хора са склонни да пренебрегнат. Представям ви сладките във великденски образи и то заешки. Не съм от тези, които търсят логика в това заек да крие шарени яйца в дворовете на хората, нито пък изпитвам привързаност към кокошката като великденски символ. За мен единственият символ на Великдене баба ми, купата с шарени яйца, напоените в бои памуци, керамичните купи с оцветена вода и сочният козунак в хрупкава захарна коричка - всичко в идиличната рамка, сътворена от детските ми спомени. Лалета, зюмбюли и зелена салата с репички... Цъфнали дървета и усмивки. Великден...


Продукти:

  • 345 г бяло брашно
  • 3 с.л. какао
  • 125 г пудра захар
  • 250 г меко масло
  • 2големи или3малки жълтъка
  • кората на два портокала 


Начин на приготвяне:

  1. Смесете брашното, какаото и пудрата захар и ги пресейте през сито, така че да стане еднородна суха смес.
  2. Втрийте с пръсти мекото масло в сухите съставки, като предварително го накъсате на по-малки парчета.
  3. Когато сместа започне да става на трохи и от маслото не са останалите големи бучки, добавете жълтъците и замесете тесто.
  4. Добавете портокаловите корички и размесете, за да се разнесат равномерно.
  5. Сложете за половин час в хладилника да отпочине, като може предварително да го разделите на две и леко да сплескате - така ще е по-лесно за разточване.
  6. Разточете на гладка и незалепваща повърхност (може да поръсите леко с брашно или да поставите найлоново фолио), след което изрежете фигурките.
  7. Печете в средата на фурната на 160 градуса докато първоначалното лъскаво надигане леко спадне, станат матови и от фурната се разнесе аромат на какао. Извадете и оставете да се охладят малко в тавата, след което ги преместете на метална решетка.


Може да направите мини сладки, които да поднасяте към кафето или чая

Вече съм свикнала да пека сладки с повод и без повод, затова престанах да засичам точно време за печене (извинявам се, че в тази рецепта не предоставям такова). Сладките стават бързо, едва ли за повече от 10 минути във фурната, но пък и зависи как пече вашата печка. При белите масленки е лесно, защото се вадят, когато леко променят цвета си по краищата. Тъй като тук няма как да видите подобна промяна, разчитайте на интуицията и на очите си. Дори да ви изглеждат не съвсем изпечени, имайте предвид, че докато изстиват в тавата, те продължават да се "готвят". Ако пък ги загорите съвсем лекичко, просто ще са по-хрупкави и по-сухи след време, но също толкова вкусни!

Утре - рецепта за класически козунак по рецепта на баба! ;)


Домашен козунак на конци

$
0
0

В предишната публикациястана въпрос за козунака, който толкова много обичам: пухкав, на конци, жълт от домашните яйца, сладък и не по-малко важното: приятен за приготвяне. Рецептата имам от баба, която по това време на годината пали печката на дърва с такова настървение, че да се изпотите само като си помислите за нея. Топлината, казват всички, е най-важното условие, за да ви се получат козунаците. Аз бих добавила, че е и най-трудно постижимото, особено при мрачните дъждовни дни в последно време. Оказва се, че парно и духалка са неща, на които невтасалият козунак гледа с пренебрежение. По-скоро изобщо не ги признава... В такива случаи единственият начин да го накарате да се надигне е да го бутнете директно в печката на 50, 75, а в моя случай дори на 100 градуса - зависи от топлината на стаята и от това колко време преди това сте го мъчили да втасва на неподходяща температура...

Мини козуначета, направени във форма от мъфини

Като изключим това единствено неудобство, всичко останало е свързано с приятни и ароматни приготовления. Ето какво ще ви е нужно за тях:

Продукти:

  • 1 кгбрашно
  • 5яйца
  • 150 млолио
  • 250 мл прясно мляко
  • 350 гбяла захар
  • 1кубче мая
  • кората на 1лимон
  • 1щипка сол

Начин на приготвяне:

  1. Преценете в какви тави ще печете: ако е кръгла тава, трябва да е висока, защото козунакът се надига доста и може да прелее. От това количество може да направите и два прави козунака на плитка. Аз направих един по-малък кръгъл и 8 мини козуначета за раздаване, които изпекох във формичка за мъфини.
  2. Извадете продуктите от предната вечер, за да се затоплят на стайна температура.
  3. Разбийте в топла купа яйцата и захарта.
  4. В 1/2 от млякото разтворете маята, като добавите 1 с.л. захар и 1 с.л. брашно.
  5. Към яйцата и захарта добавете останалото мляко, разтворената и шупнала мая, както и 1/2 от олиото. Настържете кората на лимона и добавете и нея.
  6. Пресейте брашното на плота, на който ще месите. Направете кладенче в центъра и малко по малко започнете да изливате от мократа смес в брашното. Може да замесвате със силиконово шпатула в началото, но когато от яйчената смес не остане нищо, вземете нещата в ръце! ;)
  7. Когато започне да се оформя тесто, което ще е лепкаво, започнете да добавяте по малко от останалата 1/2 олио, но не върху сместа, а леко встрани от нея. Идеята е да го "загребвате", докато месите. Нещо такова: Едно-две натискания на тестото върху олиото, което попива в сместа. Завъртате и пак правите две натискания върху олиото. Завъртате - натискате. Ще видите, че след малко ще попие - тогава идва ред отново да сипете олио на плота и да го "оближете"с  тестото. Много цветно описание се получи, но ако не е било ясно, питайте в коментарите, за да обясня допълнително.
  8. Когато тестото е поело всичкото олио, тупнете бъдещия козунак няколко пъти от високо върху плота и го разделете, ако ще печете в повече от един съд. Сложете го във висока купа и оставете да втасва на висока температура - ако в стаята ви е зверски горещо, може и там, а ако не - направо в печката на някои от градусите, които споменах по-горе. И гледайте да няма отворени прозорци и врати...
  9. Когато козунакът втаса и удвои обема си, идва време да го оформите на плитки. Може да използвате всякакви интересни начини за сплитане, които ще откриете в интернет. Или пък да направите най-обикновена плитка, както направих аз за мини коузначетата. Големия сплетох от четири, не от три части.Когато сте готови, леко подгънете краищата, които ще изглеждат хлабави, така че да дойдат под козунака. Прехвърлете го в съда, в който ще го печете, и изчакайте отново да се понадигне.
  10. Намажете повърхността с разбито яйце и поръсете с кристална захар.
  11. По тази рецепта козунакът се пече на 160градуса, докато боднат дървен шиш в него не излезе сух (без мокри налепи от сурово тесто). Аз го пека в средата на фурната, за да избегна прегаряне по дъното, но така лесно може да почернее отгоре, затова си пригответе лист или фолио, с които да го покриете и допечете.
Парчета от големия козунак - жълти, сочни и вкусни

Това беше рецептата за великденски козунак! Прочетете я няколко пъти, питайте ме, потърсете информация и в други сайтове, за да почерпите идеи, но не се отказвайте да направите свое собствено творение! Мит е, че приготвянето трябва да е трудно и мъчително, но със сигурност отнема доста време. То обаче се прекарва предимно в чакане, така че какво толкова? Ще видите, че ако направите тази рецепта, ще се изненадате на вкусните и лесни резултати, така че ще ви се прииска да направите една доза отново още на момента!


По отношение на добавки като стафиди и сушени плодове, предпочитам да се лиша от тях, когато правя класически козунак - просто така е приучен вкусът ми и никак не обичам допълнения, било то и шоколад. Единственото, което мога да понеса в комбинация с парче козунак, е чаша прясно мляко или купичка кисело. И толкова. :) 

Няколко полезни съвета:

  • Когато разбивате яйцата, може да го направите на водна баня или над слабо загрят котлон, така че да сте 100% сигурни, че им е топло. Внимавайте да не ги претоплите обаче! ;)
  • Използвайте хартия за печене, за да извадите по-лесно козунака от формата.
  • Оставете козунака да изстива върху метална скара, за да не се изпоти основата.
  • Недейте да режете козунака топъл!
  • Съхранявайте го в съд с похлупак или в пликове, защото лесно губи влажността си!




Малка шоколадова тарта

$
0
0
Преди девет години на тази дата едно момиче и едно момче се разхождаха из градините на Военноисторическия музей в София и с любопитство разглеждаха експонатите: танкове, самолети, оръдия... кой би предположил, че подобна разходка ще е начало на нещо много красиво и романтично? Сега момичето и момчето вече са семейство и ентусиазмът по военните техники е останал като интерес само за силната половинка от тази двойка, но пък мога да ви споделя, че във всяко друго отношение двамата са на една вълна и все още вървят рамо до рамо, както тогава.

По повод нашия личен празник в хладилника "отлежава"едно тирамису - любимият десерт на Жоро. Рецептата може да откриете тук, но не бих ви препоръчала да правите сладкиш със сурови яйца след Великден, освен ако не са домашни, защото много търговци използват неприятни похвати, така че да са конкурентоспособни по време на празниците. Ето защо ще ви почерпя през екрана с нещо, което също се нарежда сред "любимите"- мини тарта с шоколад!



Продукти за 2 мини тарти:

За основата използвайте рецептата за шоколадови маслени сладки, като от нея ще са ви необходими 2 формички за тарт с диаметър 12 см, останалата част от тестото може да замразите или да изпечете на бисквити.

Пълнежът също е адаптиран от стара рецепта, но леко видоизменен, затова ето какво ще ви е нужно за него:

  • 100 гчерен шоколад
  • 3,5 с.л.кафе
  • 200 гзаквасена сметана
  • 250 гцедено кисело мляко
  • 6 с.л.пудра захар (или на вкус)

  • 1банан
  • шепа филирани бадеми



Начин на приготвяне:

  1. Може да приготвите основите предварително, да ги изпечете и да ги съхранявате до няколко дни в затворен контейнер. Не забравяйте преди печене да ги надупчите с вилица, така че да не се образуват неравности при печене.
  2. Сложете шоколада и кафето в малка купичка и ги затоплете в микровълнова печка за 20-25 секунди, докато шоколадът започне да се разтапя. Разбъркайте, докато сместа стане еднородна.
  3. Смесете заквасената сметана, цеденото кисело мляко и захарта. Добавете към тях охладената шоколадова смес и разбъркайте.
  4. В охладената форма наредете тънки кръгчета банан. Изсипете сместа отгоре - тя не е много течна, така че няма да се разлее, а ще се задържи с връхче в началото, после ще се изравни. Поръсете с бадемите и сте готови!


Имайте предвид, че заради заквасената сметана основата на тартата ще се напои и ще омекне, затова бъдете внимателни, когато я пренасяте. Ако не искате напоена основа, заменете сметаната с крем сирене.

Щастлив 15-и и на вас! 



Grand Chocolate Festival

$
0
0


Ако сте изпуснали фестивала на шоколада миналата събота, то аз съм се подготвила с много снимки, които да ви пренесат на място, така че да се запознаете с изложителите и техните страхотни произведения: кратък албум във Facebook или подробен албум в Google+. Enjoy! ;)





Събота сутрин в ботаническата градина

$
0
0


След като се прибрахме от Виена, много ми се искаше да се разхождам сред цветя и цъфнали дървета. Исках да усетя вече отминаващата пролет и настъпващото лято. Да наблюдавам трептящия полет на пеперудите и да усещам аромата на красиви и цветни венчелистчета. Замислих се къде бих могла да си доставя подобно изживяване в Софияи се сетих за ботаническата градина наБАН, която съм посещавала преди много години, докато бях ученичка в началното училище. Намериха се и други ентусиасти и потеглихме на приключение!



Входът към градината е в локалното на Околовръстен път, а пред входа има и паркинг за автомобили, но ако нямате кола, може да стигнете и с градски транспорт (автобуси 111и 64, спирка "Киноцентър"). Може да се разхождате спокойно сред обраслите в зелена трева хълмчета, но пътят не е поддържан добре, а и гледката не е от най-привлекателните, тъй като във височина се издигат все още непостроени сгради на жилищен комплекс. Не знам защо си представях красиви градини, пейки и кичести дървета, но такива неща няма. Въпреки това срещнахме пеперуди (бели и черни), както и доста едро и любопитно кафяво зайче. Сигурна съм, че е същото, за което се разказва в "Червената ябълка"! ;)



Оранжериите на градината са единственото място, което предлага на посетителите разнообразие от растителни видове (че и водна костенурка), така че да се оправдае разходката ви дотам. Разбира се, единодушно отсъдихме, че залите и фасадата биха могли да се поддържат и в по-добър и прегледен вид, но за сметка на това имаше прекрасни видове, които напълниха сърцата ни с красота и дори отнесохме някои от тях по къщите си (срещу съответното заплащане, разбира се). Като стана въпрос за пари, цената за вход е различна спрямо възрастовата група, към която принадлежите: за възрастни - 4лева; за учащи и пенсионери - 2лева; за деца - левче (последните две ги цитирам по памет от разговора по телефона, но ако имате нужда от допълнително информация, винаги може да се обадите на Ботаническа градина - БАН02 9671105).





Работното време е следното: понеделник до събота

  • Лято (март - октомври) - от 10:00 до 16:00
  • Зима - от 10:00 до 15:00
И така, след като преминахме през различни зали и климати, си тръгнахме обогатени от красотата и странностите на природата. Видях как изглеждат агаве и ванилия, влюбих се във фуксията (обички) и вече имам една саксия с нежни розови цветове вкъщи. Следващото нещо, което бих приела с удоволствие в дома си, е бугенвилея - бяла или розова е без значение, прекрасни са и тези растения!

Фуксията ми напомня на танцуваща фея...
Вече обмислям следващото ходене към градината, защото различните цветя и дървета цъфтят по различно време. Препоръчвам тази цветотерапия и на вас, защото е изпитано удоволствие. Ако пък искате нещо, което да е в центъра на града, винаги може да отскочите до ботаническата градина на СУ, която е в двора на Факултета по журналистика. Тя е доста по-малка, но е чудесна идея за разходка по обяд дори през работната седмица. Не знам колко разнообразни са видовете там, затова смятам, че тази публикация ще ви запали за една по-дълга разходка в полите на Витоша, така че сами да видите това: 




Viewing all 92 articles
Browse latest View live